Алексей Петров: Атаката срещу Лев Инс е кибертероризъм
„ Лично квалифицирам тези дейности като кибертероризъм ”, сподели пред БНР доц. Алексей Петров по мотив общественото тиражиране на подправена информация за източване на данни от застрахователна компания Лев Инс. Той съобщи, че има данни за политическите претекстове, които имат връзка даже с идните локални избори.
Петров напомни, че „ Емил Кюлев ” е твърдял същото и през 2022 година за Лев Инс, единствено че от това нищо не е произлязло. Подобен е методът му за над 300 компании и институции. Специалистът по национална сигурност разяснява, че „ Кюлев ” търси естрада като употребява името Алексей Петров и на водача в застраховането. „ Иначе ще бъде неосезаем, никой няма да му обърне внимание ”, разяснява той. " Но тук има нещо съществено, което аз в този момент единствено ще загатна и считам да развия по-късно, през идната седмица, с способените органи ”, сподели още доцент Петров. Той добави, че има много информация, знае кой стои зад името „ Емил Кюлев ”, както и хората, с които той работи, а тези хора имат упоритости да влязат в политиката.
Това е реплика на хакерска офанзива, безапелационен е Алексей Петров. Според него „ Кюлев ” се употребява, с цел да се сътвори чувство за неустановеност и терзание в обществото, а най-лошото е, че нито един заинтересоват орган не излезе и не успокои обществеността. „ Той обаче не може да излезе на ярко, тъй като ще му стане още по-тъмно – ще влезе в пандиза ”. ОЩЕ: Красимир Симонски: Няма пробив в системите на " Лев Инс "
От четири години Лев Инс развива план за киберзастраховане и даване на пакетни услуги като изпреварваща идея за киберсигурност. В този смисъл компанията е предизвикателство за разнообразни субекти с разнообразни претекстове. Някой от тях са киберпрестъпници, други деятели, само че в последния случай публикуваните персонални данни не са от масивите на Лев Инс, което е доста обезпокоително. „ Използвам случая да сигнализирам, че когато неизвестен човек в мрежата реши да популяризира персонални данни, би трябвало доста да се внимава ”, прикани специалистът. Той предложи на медиите преди да разгласяват сензитивна информация, да получат удостоверение от способените институции за достоверността на информацията.
Петров напомни, че „ Емил Кюлев ” е твърдял същото и през 2022 година за Лев Инс, единствено че от това нищо не е произлязло. Подобен е методът му за над 300 компании и институции. Специалистът по национална сигурност разяснява, че „ Кюлев ” търси естрада като употребява името Алексей Петров и на водача в застраховането. „ Иначе ще бъде неосезаем, никой няма да му обърне внимание ”, разяснява той. " Но тук има нещо съществено, което аз в този момент единствено ще загатна и считам да развия по-късно, през идната седмица, с способените органи ”, сподели още доцент Петров. Той добави, че има много информация, знае кой стои зад името „ Емил Кюлев ”, както и хората, с които той работи, а тези хора имат упоритости да влязат в политиката.
Това е реплика на хакерска офанзива, безапелационен е Алексей Петров. Според него „ Кюлев ” се употребява, с цел да се сътвори чувство за неустановеност и терзание в обществото, а най-лошото е, че нито един заинтересоват орган не излезе и не успокои обществеността. „ Той обаче не може да излезе на ярко, тъй като ще му стане още по-тъмно – ще влезе в пандиза ”. ОЩЕ: Красимир Симонски: Няма пробив в системите на " Лев Инс "
От четири години Лев Инс развива план за киберзастраховане и даване на пакетни услуги като изпреварваща идея за киберсигурност. В този смисъл компанията е предизвикателство за разнообразни субекти с разнообразни претекстове. Някой от тях са киберпрестъпници, други деятели, само че в последния случай публикуваните персонални данни не са от масивите на Лев Инс, което е доста обезпокоително. „ Използвам случая да сигнализирам, че когато неизвестен човек в мрежата реши да популяризира персонални данни, би трябвало доста да се внимава ”, прикани специалистът. Той предложи на медиите преди да разгласяват сензитивна информация, да получат удостоверение от способените институции за достоверността на информацията.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ